ЗАХЍЛВАМ СЕ1, -аш се, несв.; захѝля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг., обикн. неодобр. Започвам да се хиля. – Хе, хе – захили се старият калугер – уплаши се, а, уплаши се! Ст. Загорчинов, ДП, 54. – А утре пак ела! При ония вече нямаш работа. – А отидеш ли при тях, ще им кажем, че си пушил. Хи, хи – захили се Орлето. П. Проданов, С, 114.
ЗАХЍЛВАМ СЕ2, -аш се, несв.; захѝля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг., обикн. неодобр. Засмивам се, хиля се. Пенко тикна мехурите в шепите на Кольо, който се захили, обрадван от неочакваното внимание, и изтича навън. П. Здравков, НД, 19. Край нас минава Исен с мулето си. Захилва се с широката си уста. Л. Александрова, ИЕЩ, 363. – Щом не си донесла две чаши, ще пием и двамата от моята – захили се старият. Д. Кисьов, Щ, 183. – Хайде – каза му тя, – какво искаш от детето. Мъжът се захили. Мигаше на Боби и се хилеше. Вл. Полянов, ПП, 65.